Държавният дълг и Еврозоната

• Съществуват четири икономически критерия за конвергенция
  • Ценова стабилност
  • Стабилни и устойчиви публични финанси
    • бюджетен дефицит до 3% от БВП
    • държавен дълг до 60% от БВП
  • Стабилност на валутните курсове
  • Дългосрочни лихвени проценти
• Към 2023 г. от 27 страни-членки на ЕС 13 държави не отговарят на дълговото изискване за държавния дълг. От тях 12 са членки на Еврозоната.

Защо съществува изискването за стабилни и устойчиви финанси?

• Страните-членки на Еврозоната нямат самостоятелна парична политика
• Фискалната политика е самостоятелна, но с нея могат да свръхкомпенсират
• Някои държави могат да спечелят от общата парична политка (под формата на по-ниски разходи по заемите), за да провеждат неустойчива експанзионична фискална политика
• Фискалната криза в една страна може да се превърне в източник на нестабилност и в останалите

Резултати от други изследвания

• Koehler, S., & König, T. (2015)
  • Използват синтетичен контрол (Synthetic control)
  • Членството в Еврозоната ограничава държавния дълг
• Kraemer, R., & Lehtimäki, J. (2024)
  • Използват синтетичен контрол (Synthetic control)
  • С малки изключения реалното представяне на страните от Еврозоната е свързано с по-ниски нива спрямо синтетичните им контроли
• Ardakani, O. M., Kishor, N. K., & Song, S. (2024)
  • Използват съпоставяне на показатели за склонност (Propensity score matching)
  • Страните от Еврозоната имат по-висок държавен дълг, отколкото би бил без нея

Държавният дълг в ЕС

Държавният дълг в ЕС

Иконометричен анализ на държавния дълг

• Панелна регресия с фиксирани индивидуални ефекти
• Небалансиран панел с 27 страни, 23 до 28 години, общо наблюдения 745
• Серийна корелация
• Представени са робустни ковариационни матрици (трансформация на Арелано)

Линейни панелни регресионни модели на държавния дълг

Лихвените проценти в ЕС

Лихвените проценти в ЕС

Линейни панелни регресионни модели на дългосрочния лихвен процент

Изводи

• Резултатите от линейната панелна регресия показват, че членството в Еврозоната води до повишение на държавния дълг
• Те обаче не са категорични и зависят от конкретната спецификация на регресионното уравнение
• Вероятно наличието на подобна връзка е опосредствана от намалението в дългосрочните лихвени проценти